За уникалния природен парк – архипелаг Корнати се носят легенди. Много хора дават мило и драго, за да разгледат уникалните природни забележителности. Знаете ли, че са открити следи от антично селище? Първите хора са пристигнали тук през епохата на неолита. Това предположение е подкрепено от откриването на каменна брадва в Желковци, в подножието на хълма Пединка на остров Корнат. В околностите археолозите откриват руините от илирийско селище и гробни могили.
Местният хълм Торета е бил място на римско селище, което е оставило за поколенията разрушени вили с цветни мозаични подове, както и каменна кула, издигната през 6 в. В подножието на хълма са и развалините на църква, построена през Византийския период. Следи от ранни селища могат да бъдат намерени на островите Лервнака, Лавса, Панитула и Ядри. На остров Пискера имало построени каменни пристанища за акостиращите търговски кораби и рибарски лодки. Римляните създали и солници на остров Сипната.
Зелени пасища
През 16 в. островите попадат под властта на Венецианската република. Въпреки това местното селско население, което произхожда от Далмация, продължава да обработва лозя, да отглежда маслини и да лови риба. Стада от кози и овце ходят на паша в горите и ливадите. Непристъпността на островите често защитава хората от набезите на турците. Венецианските търговци използват архипелага като място за складиране на провизий и прясна вода, въпреки че нямя никакви реки на варовиковите острови и дъждовната вода се събира в цистерни. Руините на замъка на Вела Панитула са символ на морското господство на Венеция през 16 в.
Шубраците и техните обитатели
По-големите острови някога са били покрити с дъбови гори. Усиленото изсичане и изгарянето на шубраците са допринесли за намаляването на горската разтителност. Въпреки това все още е възможно да се насладите на оцелелите гори до залива Телашчица на остров Дуги Оток. По всички острови вирее трева, която е устойчива на суша. Тук има и специфични ендемични видове растения, като например илириийски ирис и далматинска метличина. Нискостеблените храсти са често срещани. Също така на архипелага, растат и твърдолистни храсти, като мирта, и тревисти растения, като салвия и ксерантемум /безсмъртниче/. Има около 700 вида растения. Фауната на архипелага е оснъдна, само с няколко вида гущери, змии и незначителен брой земноводни. Също както и на други острови, тук се срещат сови, чайки и качулат корморан, както и 69 вида пеперуди.
Подводни съкровища
Водите около островите Корнати изобилстват от разнообразни морски видове. На морското дъно могат да се открият корали /общо 22 вида, включително „благородното” червено мънисто / и морски гъби, както и ярки морски звезди и бодливи таралежи. Тук също е възможно да откриете редки миди от вида Пина нобилис. По морското дъно ловува хищният скорпид, чиито цветове и форма се сливат с подводните скали. Едно негово ужилване може да е опасно дори за възрастен. Често срещани са и главоногите, като октоподи и омари, както и различни видове сепии. Адриатрическо море изобилства от риба-спарид, риба луна, морски костур и морски змиорки. Водите около остров Пурара са изключително богати но морски видове и затова тук е създаден морски резерват.
Миналото
Водите на островите Корнати някога са били обитавани от стада морски тюлени монаси /Monachus aldiventur/. Възрастните екземпляри могат да достигнат дължина 2,4 м. и тегло от почти 300 кг. Те се хранят с ракообразни и риби и, когато търсят храна, могат да се гмурна на дълбочина от 250 до 500 м. За съжаление, днес те са застрашен вид. Смята се, че само 20 такива тюлена живеят в границите на архипелага, а броят им в цял свят е едва 500.
