Днес ми се случват странни неща. Където и да отида или някой говори за предстояща почивка или непрекъснато пред очите ми изскачат реклами за спа глезотии в известни български курорти. Истината е, че отдавна ми се ходи, но парите никога не стигат. Вечно има нещо, за което да бъдат разпределени. Бях свикнала с този начин на живот, въпреки, че нещо в мен отдавна крещи. Обикновено успяваме да отделим за лятната почивка. През останалото време ходим на вилата, което пак е нещо – малка спретната съборетинка, сгущена в Балкана. Е, малко излъгах – на три етажа е. Но, не това е най-важното. Вилата не може да даде това, което един релаксиращ масаж ще направи. Или едно джакузи. Или почивка с включена храна. Друго си е на не готвиш, а да се настаниш в ресторанта и да ти сервират и отсервират.
В тази връзка, може би пет години не бяхме ходили на море, заради причините, които споменах по-горе. Един ден бяхме на вилата и баща ми реши да заложи на чувството ни за хумор и да ни организира изненада.
Имаме басейн, човекът си сложи си един стол пред пътеката, която води до него. Попитах го защо е застанал там и той ми отговори, че днес ще ни накара да се почувстваме като на море. В началото не разбрах майтапа, а той продължи:
– За да влезеш на басейна, плащай такса.
– Каква такса, бе човек. Мръдни си стола, да не минавам на майка през доматите.
С присъщото си хладнокръвие, баща ми продължи.
– Такса басейн – 10 лв. Иначе ще минаш през доматите.
Явно не се шегуваше. Дадох му 10 лв, а в замяна той ми подаде хартиено пликче.
– Това пък какво е? – погледнах учудено торбичката.
– Как какво, пясък – с наивен поглед ме погледна той. Брат ти е стоварил цял камион пред вратата. Отвори си торбичката и го изсипи пред басейна.
Започна да ми става смешно, мрачното ми настроение беше се изпарило. Реших да се отдам на емоцията и да продължа започнатия театър. Погледнах с периферното си зрение и видях как в края на двора, цялата фамилия се превиваше от смях.
– Добре, само че нашата вода не е солена – продължих да дразня баща ми. Но, той беше абсолютен непокист.
– Да, дай още 5 лв.
Бръкнах в джоба на дънките и извадих исканата от него сума.
Той ги прибра най-нахално и ми каза:
– Сега, отиваш в кухнята, отваряш големия кафяв шкаф с витринка и намираш солта. Взимаш я, връщаш се тук и я изсипваш в басейна.
От там майка ми се намеси сърдито.
– Как пък не, ще ми хабиш солта.
– Добре де, няма да я хабим. Баща ми стана и отиде в кухнята. След малко се върна със солницата. – Ето и това ще свърши работа. Обърна се към мен:
– Започвай да ръсиш.
– Татко – продължавах да дърпам дявола за опашката – а, чадър.
– И за това съм помислил. Наведе се и измъкна под стола шапка – чадър. Сложи си я на главата и се захили. – Чадърът е за мен. Ти си сложи обикновена шапка.
– Е, не! Ти уби всичко детско в мен – троснах се аз. В този момент брат ми се появи с един чувал пясък. Внимателно го разсипа на циментовата площадка. Домъкна няколко пластмасови стола и ги разположи около басейна. А, снаха ми се възползва от това, разположи се на стола с питие с чадърче. Децата задърбаха дядо си за ръката.
– Евала дядо, вече си имаме море. Скочиха дружно в басейна, а дядо им се подхилваше под мустак. Половината народ беше в басейна, а другата около него се препичаше на слънце.
Та, така. При нас е весело, но друго си е да отидеш на спа уикенд почивка във Велинград например.
Затова реших, че независимо, че парите не са много, можем да отделим стотина лв. и да се поглезим. Но, за целта трябва да се направи едно сериозно проучване и разбира се план. Сега отивам да проуча какво можем да си позволим за тези пари. а, вие очаквайте продължение.
