Там при големият завой на река Дунав е разположен град Видин. Това е град с богата история и исторически обекти…И с не много добро настояще… Но да се върнем на признателността на потомците към знайни и незнайни герои дали живота си за майка България!
На първо място ще споменем Паметника – Мемориал на Бдинци. Паметникът се намира на централния площад на град Видин „Бдинци”. До него се намира кметството на Видин, а зад паметника е една от най-запазените порти на Видинската крепост -„Стамбол капия”. Изграден е от сив гранит и тъмен бронз. Висок е 14.5 метра. Представлява гранитен постамент със стъпала, които завършват с площадка, на която има скулптурна композиция от тъмен бронз на войници в атака. Над тях се издига гранитен блок. В горната, предна част има бронзов кръст за храброст. От дясно има надпис 1912 г. – 1913 г. и местата на битките през този период, а от ляво 1915 г.- 1918 г., както и селищата свидетели на съответните битки. Отзад е бронзовият венец с меч и надпис с броя на загиналите в двете войни(210 офицери, 172 подофицери и 2154 войници). На предната страна може да се прочете надпис „ВЕЛИЧИЕТО НА РОДИНАТА СЕ ГРАДИ ВЪРХУ КОСТИТЕ НА ОНИЯ, КОИТО ДОСТОЙНО ЖИВЯХА И УМРЯХА ЗА НЕЯ!”.Паметникът е открит на 2 март 1944 г. Дело е на скулптора проф. Никола Кожухаров и архитект Георги Стайков. Паметникът е издигнат в чест на загиналите офицери и войници от трети Бдински пехотен полк през войните 1912 г.- 1913 г. и 1915 г.- 1918 г.
Легендата гласи, че Никола Кожухаров изработил от глина композицията, която представлявала войници под победното знаме. Нарекъл я „Победен марш”. Кметът на Град Видин е трябвало да я одобри, но поради почивните дни се забавил. Когато дошъл, глината се свлякла и композицията добила вид на войници в нападение. В този си вид била харесана, Кожухаров я нарекъл „Победен щурм” и така била пресъздадена в Паметника на Бдинци.
Жалко е, че независимо от близостта на кметството Паметникът има нужда от почистване и козметични операции, защото само фонтаните пред него му придават необходимата тържественост, в редките случаи когато са пуснати.
В град Видин има един паметник, който е уникален. Това е „Паметникът на скърбящия войн”. Представлява бронзова фигура на умиращ български войник навел глава над оръжието си. Уникален е защото войнът, въпреки победата тъгува за убитите във войната и си дава сметка за безсмислеността на братоубийствената война. И това може би е най-пацифистичния паметник, поне в Европа.
Паметникът е създаден от скулптора Андрей Николов още през 1886 година. Той е в чест на победата на България в братоубийствената Сръбско-Българска война от 1885 година.
Много интересен факт е, че помощ на българите при защитата на град Видин оказва руският кораб „Голубчик” намиращ се по това време по река Дунав. Въпреки официалната политика на руското правителство за подкрепа на Сърбия, капитанът на кораба Владимир Луцки успява да пробие обсадата и доставя оръжие и боеприпаси на защитниците на Видин. За тази му постъпка след година видинският общински съвет го прави свой почетен гражданин. Същото звание получава и майор Атанас Узунов – ръководител и участник в боевете за Видин.
Но и самият паметник има не по-малка странна история. Изработената от гипс скулптура през1886 г. заминава с влак за Русе, с лодка до Гюргево и с влак до Париж, където в местна леярна е излята от бронз. От там по необясним начин се появява в град Калафат, където престоява цяла година. Пренасянето до Видин се оказва скъпа и сложна работа. През 1905 година видински рибари – патриоти сковават платформа на няколко лодки и така прекарват паметника да българският бряг. От там попада в склада на трети бдински пехотен полк. През 1908 година е поставен каменният постамент и след 3 години събиране на доброволни дарения на 15 ноември 1911 година най-после паметникът е официално открит… 15 годишна одисея!!
Но това не е всичко! Паметникът е поставен на централният площад „Бдинци”. През 1930 година властите решават, че паметника не едостатъчно войнствен и решават да го махнат. Но категоричната намеса на гражданите на Видин осуетява малоумната идея и Паметникът на скърбящия войн е пренесен на площада пред гарата където се намира и до днес вече на площад „Съединение”.
И накрая с риск родни саморасли демократи да ме нарекат червен боклук, ще спомена Паметникът на Свободата в гр. Видин. Той е построен в чест на загиналите партизани преди 1944 година. Разположен е в крайдунавският парк на град. Видин. Представлява величествен ансамбъл. В долната му част е разположена скулптурна композиция. Над нея се извисява паралелепипед завършващ с фигура на жена с дигнати над главата ръце. Към комплекса принадлежи и продължението на градската градина с красиви алеи цветя и фонтани. В момента е известен с вандалските набези срещу него. Редовно е зацапван с червена боя, а най последната „геройска постъпка” е заливането му с катран…
Автор: Иван Иванов
