Преди няколко години в света беше подета кампания за номиниране на нови седем чудеса на света. За съжаление Белоградчишките скали не попадна в класацията, но независимо от класацията това е чудо на природата, което задължително трябва да се види.
Белоградчишките скали са разположени около едноименният град. Те обхващат площ от около 30 км дължина, между 3 и 5 км. ширина, а височината им стига 200 метра. Над самият Белоградчик скалите са най-величествени.
Белоградчишките скали са обособени в три групи.
На изток от Белоградчик се простира Фалковската група. В нея влизат следните скали:
– Момина скала (наподобява момичешка глава)
– Пчелен камък (в нея са се приютили диви пчели)
– Орлов камък
– Боров камък
Над град Белоградчик се простира Централната група. В нея влизат:
– Мислен камък
– Конникът
– Мадоната
– Дервишът
– Метохът
– Ученичката
– Адам и Ева
– Велкова глава
– Кукувицата (при силен вятър издава вик на кукувица)
Последната група е Збеговската група.
В нея са:
– Близнаците
– Магаза
– Борич
Скалите са се образували преди около 230 милиона години. Върху разчленения релеф са се наслоили пясъчливо-мергелни скали. По-късно са залети от Сарматско море, което допълнително отлага пясък, чакъл и глина. След време те са споени от пясъчно -глинеста консистенция. И така се образуват пясъчни конгломерати. Наличието на железни окиси и хидроокиси са им придали червения цвят. През Юра се наслояват светли варовици. По-нататък нагъването на земните пластове, след отдръпването на морето, ерозията на ветрове и вода са оформили тези фантастични фигури.
Това са научните факти. Но народът е дал свое обяснение, като е създал много красиви и тъжни легенди за скалите.
Легендата за Боров камък
Така например легенда разказва за овчаря Божан, който всеки ден качвал стадото си на скалите, където с кавала си описвал мъката си по отвлеченото от турци негово либе, красавицата Елка. Веднъж отдаден на мъката си по Елка, той не обърнал внимание на овена в своето стадо. Ядосания овен го блъснал. Божан полетял в пропастта, а заедно с него и овенът. След тях всички овце последвали водача си и така всичките намерили смъртта си в подножието на върха…
Легендата за ученичката и дервишът
Друга легенда разказва за красивата ученичка Латинка, дъщеря на местния златар.
Дервишът Абдията забелязал Латинка и се влюбил в нея. Обаче Латинка обичала левента Милотин. Обезумелият от ревност дервиш набедил момъка пред бащата на Латинка в нечувани грехове и Милотин бил затворен, а Абдията отишъл на негово място на скалите. Изненаданата Латинка хукнала да бяга, из скалите, макар, че знаела че тъдява броди мечка стръвница. Но тя предпочела мечката пред омразния дервиш. Докато бягала се молела господ да я превърне в камък. Господ се съжалил и превърнал и Латинка, и Дервиша в скали. Така се появили скалите „Ученичката” и „Дервишът”
Източнкик: https://raiamitreva.wordpress.com/
Продължавам с легендите…
Живял някога боляринът Радул и красивата му жена Благуна. Те били добри, справедливи, гостолюбиви и милостиви. Но не ги дарил Господ с деца. Но един ден дрипава старица почукала на вратата им. Радул и жена му посрещали странницата, нагостили я, дарилия със злато. За благодарност клетата жена дала на Благуна билки и обяснила как да ги пие. След три месеца Благуна разбрала, че е бременна. Минали още 6 месеца и тя родила три близнаци. Радостта била огромна. Нарекли момчетата Камен, Стамен и Драгой. Те растели хубави, здрави, работни и добри деца. След време се превърнали в трима левенти. Но завистници – боляри не могли да понесат щастието на семейството, подкупили родния брат на Радул, Братой да погуби семейството. Подмамен от обещанието да вземе имотите на брат си той се съгласил и заедно със завистниците боляри затрили семейството. Братой също бил убит. Но те с ужас видели, че на лобното място на близнаците изникнала скала, която напомняла за братята. Всяка нощ те виждали скалата и след няколко месеца починали!
Легендата за Адам и Ева
И ще завърша с преданието за Адам и Ева.
Едва ли има някой, който не знае кои са Адам и Ева. След изгонването си от Рая пред Адам възникнал въпросът как ще се изхранва. Ева му казала да оре, да сее, да жъне… Съгласил се Адам и започнал да оре. Но явно Господ не се е бил разбрал с Дявола, кой какво притежава. Дяволът казал на Адам, че само райските селения са Господни, а цялата земя е дяволско владение. Така Адам бил принуден да сключи договор с дявола, че за да оре трябвало всеки човек произлязъл от Адам трябва да се съобразява с Дявола. Подписал Адам плочата с договора, но черна мъка като камък паднала на неговото сърце. Той се помолил на Господа да превърне сърцето му на камък, за да понесе злото, което направил за бъдещите поколения. Господ се съжалил и превърнал в камък Адам, а до него е навела глава крехката Ева. И те до днес стоят пред вратата на рая и чакат отминалото блаженство…
Автор: Иван Иванов
