През вековете, за да се съхрани, силният български дух е имал нужда от подкрепа и вяра, която е намирал зад дебелите стени на църквите и манастирите. Точно затова и до днес, ние, винаги, когато имаме възможност се връщаме към тези святи места – за да си спомним историята и за да си върнем вярата. В тази статия ще ви запознаем с някои от параклисите, църквите и манастирите, които се намират в местностите около Велинград.
Нека започнем с манастирите, които не само са съхранявали българската вяра, но и са били обежище за редица български герои. Първият манастир, който може да посетите по време на своята почивка във Велинград е Баткунският манастир „Св. св. Петър и Павел“. Той се намира на 34 км от града, на територията на Пазарджишката духовна околия. Предполага се, че храмът е основан в периода XII-XIV век. В исторически документ от XVII в. са намерени сведения за манастира, които разказват за насилственото похамеданчване на родопското население през този период. Тогава манастирът е бил разорен и опожарен, като през 1692 г. е отново възобновен, но трагичната му съдба продължава през 1774 г., когато е разрушен до основи от кърджалиите. Последното възстановяване на манастира е в края на XIX в. През 1867 г. в манастира е живял и творил българският възрожденски художник Станислав Доспески, а през 1872 г. храмът е бил посетен от Васил Левски. Към момента Баткунският манастир е действащ и отворен за посетители.
Друг божий храм, намиращ се на 61 км от велинград е Кричимският манастир „Успение Богородично“. До него се стига по пътя Кричим-Девин, минаващ през живописната река Въча. Преданията гласят, че манастирът е основан по време на 2-то българско царство, но се предполага, че на това място е имало манастир още от ранно християнския период 4-6 век. По време на Априлското въстание е разрушен и отново възобновен в края на XIX в. В близост до Кричимския манастир се намира и аязмо, чиято вода лекува повърхностни рани, но не е годна за пиене.
В района около Велинград могат да бъдат посетени множество красиви църкви, които пазаят в себе си историята на българската вяра. В самият Велинград може да посетите най-стария действащ храм в Чепинския край – „Света Троица“. Историята на този храм, който през 1816 г. е въздигнат върху основите на стара каменна църква, е много богата. В него е бил пазен Требникът с летописния разказ на поп Методи Драгинов, разказващ за насилственото похамеданчване през 17 век, под олтара на църквата е имало скривалище за оръжия на Тайния революционен комитет през 1876 г., в църквата се пази пръст от гроба на родения в Каменица известен деец на ВМРО Владо Черноземски, там е имало и килийно училище. А на единия вход на манастира посетителите могат да видят вариант на икона на Св. Богородица в синьо, който се среща много рядко в България.
Други църкви в самия град, които също ще ви изумят с красивите икони и стенописи са Черква „Света Богородица“, кв. Лъджене и Черква „Свети Георги“, кв. Чепино.
Ако желаете да направите разходка до Батак, може да посетите църквата „Свето Успение Богородично“, основана през 1912г., както и Църква-костница „Света Неделя“, която е построена през 1813 г. Днес тя е недействаща и е превърната в музей. Традичната и история се свързва с Априлското въстание, когато тя се оказва крепост за местните бунтовници и в нея е извършено жестокото Баташко клане. Днес посетителите могат да видят съхранените кости на мъже, жени и деца загинали в храма.
В село Костандово, номиращо не на 10 км от Велинград може да посетите църквата „Свети Константин и Елена“, а в Дорково на 14 км храма „Свети Пророк Илия“, който представлява умалено копие на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София в духа на Възраждането.
В село Ракитово на 12 км от Велинград се намира църквата „Света Великомъченица Неделя“, чийто градеж започва през 1861 г. Интересното в историята на този храм е, че неговото създаване е станало с подкрепата на мюсюлмани през 1857 г. – кметът на село Ракитово Хюсеин Хафъз и неговият заместник Карамустафов.
В град Пещера на 42 км от Велинград може да посетите храма “Св. Богородица”, строен през 1864-1865г. Друга интересна църква там е „Свети Димитър“, която е сред малкото запазени от епохата на Възраждането. Построена е през годините от 1825 до 1831 г. от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов (Казоолу). В нея е съхраняват изключително ценни икони и стенописи. В Пещера се намира и църквата „Света Петка“, строена в периода 1690-1710 година. През 1902 година църквата изгаря, а причините за това са неизвестни. Преди това е била вкопана в земята, съгласно тогавашните изисквания, а малко по-късно през XIX в. към нея е пристроен и манастирски метох. През 1904 г. църквата е изградена отново след опожаряването ѝ.
На 48 км от Велинград в Брацигово се намира църквата „Свети Йоан Предтеча“, посторен през 1833 г. Интеесното в нейния строеж е, че нейният създател първомайстор Атанас „Насе Гърнето“ е вградил във вътрешните ѝ стени стомни и гърнета, за да има по-добра акустика.
Районът около Велинград е наситен с параклиси – малки сгради съхранили в себе си толкова много вяра. Част от тях са параклис „Свети Илия“, построен през 2007 г. върху стара църква, намиращ се на Елин връх, храм „Свети Власий“, параклис „Свети Георги“, построен върху основите на средновековна църква и в близост до тракийско светилище през 2010 г. на връх Острец, параклис „Живоприемний източник“ в кв. Лъджене.
Сгушен над извор Клептуза, на метри от тракийско светилище се намира параклис „Свети Илия“, където хората всяка година се събират на курбан. Следите от тракийското светилище говорят, че се касае за обект на племето беси от желязната епоха от 7 в. пр. Хр. Друг параклис, който може да посетите при прехода „Гергевана-Стария Чарк“ е средновековният храм „Свети Никола“. На неговото място се е намирало християнско светилище, което през 17 век е било разрушено от поробителите. В днешно време на 6 декември – Никулден, храмът се радва на множество посетители и курбам за здраве.
Праклис „Свети Георги“ – един от най-стерите парклиси в местността, е още един наново изграден храм, на мястото на който се е намирал манастир, разрушен по време на насилственото похамеданчване. Въпреки, че не са останали никакви следи от стария манастир, по време на разкопките са намерени църковна утвар, скелети на погребани духовници край олтара и съд с венециански сребърни монети. Всяка година на Гергьовден тук се прави курбан за здраве.
В местността Свети Спас, близо до минералните извори н Чепино се намира и параклис „Свети Спас“, намиращ се върху останките на храм изграден по време на Второто българско царство.
В Батак също може да посетите параклисите „Света Троица“, построен върху тракийска могила, параклис „Свети Георги“, строен около 1912 г. на вододела между язовир „Батак“ и гр. Батак. Също така в Батак се намира параклис „Свети Петър и Павел“, построен през 1900 г. в местността Петрово бърдо, „Света Марина“ в местност Превала, „Свети Илия“, „Свети Никола“, „Свети Димитър“, „Свети Андрей“, намиращ се в местността Цигов чарк, „Света Богородица“, „Свети Архангел Михаил“, намиращ се в местност Божановите гробища.
Българската вяра и българският народ са съхранени във времето и въпреки всички изпитания благодарение на тези святи места, към които ние и до днес се връщаме!
