Идвайки на Клептуза ни грабва вълшебната гледка, която се открива пред нас. Посреща ни красива градинка, направена с много любов от гостоприемните домакини. Добре поддържаният парк продължава, докато стигнем до един дървен мост, който като че ли е запазил в себе си много спомени за отминали времена. Продължавайки по мостчето стигаме до едно от изкуствените езера, предлагащо глезотии като водни колелета. Между другото, ако няма къде да отседнете, може да разгледате и нашите предложения за оферти за Велинград.
Между другото това е една от основните атракции и забавления във вода, когато сте избрали да отидете на във Велинград. Тук има забавления, както за малки, така и за големи. Особено за децата, возенето на водно колело е едно незабравимо преживяване. Понякога преживяването на водното колело не е особено приятно за горкия родител, който е подлъган от детето, че то ще управлява през цялото време. Разбира се на петата минута, Вашия немирник вече се е изморил и ви предава изцяло управлението на колелото, като не забравя да дава наставления как да карате и да внимавате да не се блъснете в някоя стена. Слизате от колелото с изнемощели ръце и крака и продължавате разходката из Клептуза.
Започвате да обикаляте заведенията на Клептуза с идеята да седнете и да се насладите на великолепната природа, за предпочитане е ресторантът да е сред водите на езерото. Но не, не може да ви е добре! Детето си е харесало, съседния ресторант, в който има люлки и пързалки. Изоставяте мечтата да седнете сред водата, защото Вашият наследник започва да надава кански писъци, докато не му се угоди. Влизате в избраното заведение и си поръчвате. Вече не съжалявате за водния ресторант, защото тук обслужването е на невероятно високо ниво, храната също е добра и не на последно място, достатъчно е като количество, за да се нахраните.
След като си тръгвате, детето се спира до водопада и ви моли да му разкажете за него и за езерото Клептуза. Започвате да обяснявате, че езерото, в което бяхте до преди малко е изкуствено и е създадено заради водните колелета, а самия минерален извор, с който езерото Клептуза е известно е точно под водопада. Да, но това не е достатъчно за многознайкото. Започва да ви пита каква е легендата за езерото Клептуза. Защото според него, за всяка природна забележителност има някаква легенда. Разбира се вие не знаете нищо по въпроса, което не се харесва на детето и си тръгвате от Клептуза – вие изнервени, а детето ревящо, че не сте му разказали приказката за Клептуза.
Като, че ли съдбата ви изпраща един дядо, който стои до мостчето. Виждайки разплаканото дете, пита какво е станало. Разказвате, като вече не знаете дали да плачете или да се смеете. Тогава дядото се обръща към детето и започва да му разказва легендата за езерото ”Клептуза”. Детето слуша задълбочено, а вие най-накрая, та дори и за 15 минути успявате да се насладите на красотата наоколо – вековни дървета, надвесили се на водата, сякаш ви говорят, от лазурно синьото небе ви се усмихват малки пухкави облачета. Навсякъде е зелено и свежо.., а водопадът – това чудо на природата ви отвежда в един различен свят, далеч от ежедневните проблеми и сиво ежедневие. Накрая дядото завършва приказката си и си тръгвате от езерото Клептуза с изключително добро настроение и още по-впечатляващи спомени за това необикновено място, наречено Клептуза.
Автор: Десислава Димитрова
Снимки: Собствен архив
